България има големи богатства, които  просто не използва. Един от

България има огромни благосъстояния, които  просто не употребява. Един от най-ценните запаси на света са редките метали. Те са в основата на софтуерния прогрес. България също би имала забележителен стратегически капацитет в тази област. Извличането на редки метали от въглища е стратегическо направление, което се нуждае от цялостна държавна политика. Това съобщи в изявление един от топ бизнесмените у нас Христо Ковачки.

Ето какво показа той и на какво обърна внимание по отношение на индустриалния прогрес на страната ни:

– Във ваша обява в обществените медии, която стана доста коментирана, изразихте позитивно отношение към т.нар нов курс на Тръмп. Кое ви впечатли в неговите решения, господин Ковачки?

– Встъпването в служба на президента Доналд Тръмп и последвалата лавина от негови светкавични решения в действителност е събитие от световен мащаб. Не съм в позиция да разясня всички аспекти на политиката му, само че желанието му в стопанската система да се завърне възприятието на здрав разсъдък е впечатляващо. Впечатляващ е и стремежът му Съединени американски щати да остане промишлен и софтуерен водач в света.

– Изразихте мнение, че България също се нуждае от реиндустриализация, ще се обосновете ли?

– Една стопанска система, която желае да бъде устойчива и сполучлива, не може да се крепи само на сферата на услугите. У нас в този бранш се основава съвсем 70% от Брутният вътрешен продукт, в промишлеността под 30 %, а остатъкът е за селското стопанство. Това да сме „ страна на услугите “ може да звучи привлекателно, само че ни води в задънена улица.

Превръща ни в страна способна да основава само обслужващ личен състав. Кои държавив са значими и дефинират световния дневен ред – тези, които развиват могъщи промишлености, нови технологии, или тези, които са известни единствено с това, че оферират само стаи за посетители и мешана скара? Мисля, че отговорът е прочут.

– Не е ли България прекомерно дребна, с цел да има такива упоритости?

– България изобщо не е дребна страна. България е класическа средноевропейска страна. Тази мантра, че сме дребни, просто не дава отговор на обективната истина. Нещо повече, макар демографската рецесия България и като брой на жителите е една междинна европейска страна. Държава, ситуирана на извънредно стратегическо място, и част от голям политически и стопански колос като Европейския съюз. Не бива да се подценяваме.

– Казвате, че Европа би трябвало да промени част от своите политики, другояче е обречена да се трансформира в външна страна?

– Европа е колос, който би трябвало да се разсъни и по-скоро да излезе от софтуерната заспалост. В противоположен случай съществува заплаха да се трансформира в външна страна, а ние в външна страна на периферията. Това, че торбичките ни в огромните супермаркети са биоразградими е хубаво, само че това деяние сигурно няма да трансформира Европейски Съюз в софтуерен водач.

Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво вършат Съединени американски щати и Китай. В този смисъл българската стопанска система също се нуждае освен от реиндустриализация, само че и от абстрактен и софтуерен рестарт.

– Какво имате поради?

– Страната ни има огромни благосъстояния, които просто не употребява. Един от най-ценните запаси на света са редките метали. Те са в основата на софтуерния прогрес. Нали виждате за 30-40 години какво реализира Китай в тази посока? Страната „ държи ключа “ към доста от най-редките метали и диктува разпоредбите в целия свят с решенията и политиките си по във връзка износа им. Считам, че България също би имала забележителен стратегически капацитет в тази област.

– Като залежи ли?

– Не. Нямам поради огромните залежи от волфрам и манган, а това, че извънредно скъпи редки метали могат да се извличат и от запас като въглищата. Нещо повече. Редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и даже във въглищната пепел в сгуроотвалите.

Оказва се, че въглища, които някои определяха като запас на предишното, може да са в действителност суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или фантазия. България има три огромни въгледобивни района, които могат да се трансфорат в основни центрове за рандеман на редки метали и даже за развиването на научна и развойна активност на високо равнище.

– Какво би трябвало да се направи, с цел да се извличат сходни редки метали у нас?

– В Съединени американски щати, които са наш значим стратегически сътрудник, има значително компании, които от дълго време създават технологии за добиване на редки метали от въглищата и от остатъчните артикули, получавани при тяхната употреба. Нуждаем се от държавна политика и тактика в тази област.

Изпълнителната власт може да предложения сходни компании и да им даде условия да извършат своята проучвателна активност и да основат основите на този на практика нов бранш на територията на нашата страна.

Развитието в региона на добива и търговията с редки метали може да сложи България на извънредно значимо място и в международната стопанска система и геополитика. Да се развие и поддържа сходна значима сфера е демонстрация на държавнически и стопански здрав разсъдък.

– А по какъв начин гледа на този бранш Европейският съюз?

– Развитието в областта на добива на редки метали се предизвиква посредством европейските политики. Европейската комисия е изработила лист от 20 сериозна материала – най-вече метали, които са стратегически значими първични материали, а се внасят само от трети страни. Такъв, да вземем за пример, еантимонът, който през последната година доби изключителна известност, откакто Китай доста ограничи износа му към останалия свят посредством административни ограничения.

– Може ли да разкажете повече за източниците на редки метали и по какъв начин се случва добивът?

– Големи количества редкоземни и радиоактивни детайли се намират в разтворено положение във водата в това число и в международния океан. Изследванията демонстрират, че редкоземниелементи се отсрочват на повърхности, през които през годините на съществуването на планетата Земя са прекосявали огромни количества вода. Това са порести повърхности, които извършват ролята на филтър.

Лигнитните въглища имат сходна пореста конструкция, огромно наличие на вода в тяхната конструкция и се намират на повърхността на Земята. Много от тези стратегически детайли са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. Възможният рандеман на редкоземни детайли се прави посредством модерни способи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също по този начин и от пепелта, получена вследствие на изгаряне на въглищата.

Методите са самостоятелни за всеки химически детайл и за всяка суровина според от структурата и. Интересен факт е, че водещите компании в развиването на тази област са точно американски.

 

Източник – Интервюто е обещано за „ 24 часа “

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News